Какво е синдромът на раздразненото черво и защо не бива да го подценяваме
Все повече хора се оплакват от болки в корема, подуване, нередовен стомах – и често след поредица изследвания лекарите не откриват никакви сериозни увреждания. В тези случаи често се стига до диагноза, наречена синдром на раздразненото дебело черво (или накратко СРДЧ). Може да звучи безобидно, но за страдащите от него усещането е всичко друго, но не и леко.
Според някои проучвания между 1 на 10 и 1 на 5 души в света изпитват симптомите му в даден момент. Не е нещо, което води до рак или тежки увреждания, но със сигурност може да развали качеството на живот.
Как изглежда СРДЧ в ежедневието?
Симптомите варират – при някои хора водещи са болките, при други – редуването на запек и диария. Много често се добавя и усещане за подуване, газове, тежест след хранене. Понякога човек просто има чувството, че никога не се изхожда „до край“. А за капак – това често върви ръка за ръка с тревожност, напрегнатост, проблеми със съня. Една затворена верига, от която не се излиза лесно.
Има ли конкретна причина?
Няма една-единствена. При СРДЧ става дума за съвкупност от фактори – свръхчувствителни черва, по-бързо или по-бавно движение на храната в тях, минали инфекции, нарушен баланс в бактериалната флора, дори и силен стрес, който не сме успели да „изкараме“ навън. Понякога определени храни също могат да предизвикат оплаквания – например млечни продукти или продукти с много захари и брашна.
Един синдром, няколко форми
Не всички случаи са еднакви. При някои хора преобладава запек, при други – чести изхождания и диария. Има и такива, при които нещата се сменят периодично. Затова и лечението се подбира според конкретния случай.
Как се поставя диагнозата?
Истината е, че няма точен тест, който да покаже „да, това е СРДЧ“. Лекарите стигат до тази диагноза по метода на изключването – когато няма други обяснения, а симптомите са налице. Важна роля тук играят и т.нар. Римски критерии – те помагат да се проследи дали болките в корема и промените в изхождането имат определена честота и продължителност.
Ако има съмнения за нещо по-сериозно (кръв в изпражненията, рязко отслабване, симптоми след 50-годишна възраст), се правят допълнителни изследвания – кръвни тестове, колоноскопия, понякога и изследвания за целиакия.
Какво реално помага?
Най-добрият подход е комбиниран. Само хапчета рядко решават проблема. Ето какво дава резултат при много пациенти:
- Промени в храненето – ограничаване на определени въглехидрати (т.нар. FODMAP диета) често облекчава симптомите. Някои хора се чувстват по-добре без млечни продукти, лук, бобови или глутен.
- Повече движение – разходките, плуването или просто по-активният начин на живот подобряват моториката на червата.
- Управление на стреса – медитация, йога, психотерапия или дори малки лични ритуали, които помагат да „изключим“ напрежението.
- Медикаменти според случая – при нужда се дават спазмолитици, пробиотици, леко слабително или лекарства против диария. В някои случаи и антидепресанти в ниски дози могат да помогнат – не заради психиката, а защото повлияват сигнали между мозъка и червата.
- Психотерапия – за хората, при които стресът е водещ фактор, разговорите със специалист могат да променят повече, отколкото си мислим.
Може ли да се излекува?
Напълно? Не винаги. Но с правилна грижа и промяна в навиците – определено може да се овладее така, че да не пречи на ежедневието. Много хора живеят години без почти никакви оплаквания, ако се научат какво ги провокира и какво им помага.
Кога не трябва да отлагаме посещението при лекар?
Ако се появи кървене, рязко отслабване, силна и постоянна болка, или ако за първи път усещате подобни симптоми след 50-годишна възраст – не отлагайте. При съмнение е по-добре да се провери.
Синдромът на раздразненото дебело черво е досаден спътник, но не и непреодолим. Колкото по-рано го разпознаем и се научим да го управляваме, толкова по-лесно става животът. Това не е просто „нервен стомах“ – а сигнал, че трябва да се погрижим по-сериозно за себе си.
