Сега ще ви разкажа какво е забранено да се прави на Гергьовден – и защо не бива да го правим
Често се говори за това как се празнува Гергьовден, какво се яде, какви песни се пеят и какви обичаи се спазват. Но днес ще ви разкажа нещо още по-интересно – какво не трябва да се прави на този ден. Защото, както във всяка стара традиция, и тук има забрани, вярвания правила, които нашите баби и дядовци са спазвали стриктно. А те не са случайни – всяка една забрана носи символика и… малко суеверие, разбира се.
Нека се върнем малко назад и си припомним, че Гергьовден не е просто църковен празник. Той е нещо повече. Около него са се изградили десетки вярвания – и доста от тях казват ясно: „това не се прави на Гергьовден“.
1. Не се работи – забранена е всякаква домашна и земеделска работа
Първото и най-важно правило:
👉 На Гергьовден не се работи.
Нито на полето, нито в дома. Не се пере, не се шие, не се плете, не се оре, не се копае. Защо? Защото се вярва, че този ден е посветен на Свети Георги – и той, като покровител на земята, добитъка и труда, иска да го почетем с покой, веселие и благодарност, а не с мотиката или иглата в ръка.
Нарушиш ли това – вярвало се е, че:
- реколтата ще бъде слаба,
- ще те застигне болест или нещастие,
- животните ще боледуват.
Така че – всичко се подготвя от предния ден, а на 6 май се сяда на маса, а не се стои над нея с метлата или иглата!
2. Не се дава нищо назаем
Сега ще ви кажа нещо, което бабите много строго спазваха:
👉 На Гергьовден не се дава нищо назаем – нито сол, нито брашно, нито пари.
Вярва се, че ако дадеш нещо на някого – дори и най-дребното, като щипка сол – ще изнесеш късмета от къщата. Особено се пази да не се изнасят мляко, яйца или сирене, защото това било знак, че ще „издоиш щастието си“ през годината.
Същото важи и за пари – не се дава, не се взима. Гергьовден е празник на изобилието, а не на недоимъка.
3. Не се караш и не се сърдиш
Гергьовден трябва да е ден на хармония и веселие. Казвали са:
👉 Който се скара на Гергьовден – ще се кара цяла година.
Семейните спорове, сърдитите физиономии и тежките думи се считат за лоша поличба. Особено ако са между съпрузи или роднини. Така че, дори да сте скарани с някого – на този ден го поздравете, усмихнете му се, пийнете едно и се сдобрете. Казвали са: „На Гергьовден сърцето трябва да е широко като полето.“
4. Не се остава гладен и трапезата не трябва да е бедна
Една от най-големите забрани на празника:
👉 Да не останеш без хляб, месо и сол на Гергьовден.
Защо? Защото това било лош знак – означавало, че такава ще е и годината ти: без хляб, без подкрепа, без благословия.
Затова се е правела всичко възможно на масата да има всичко – питка, печено агне, зелени салати, вино и ракия. Не защото някой те гледа, а защото така каниш благоденствието да влезе в дома ти.
5. Не се изхвърля храна и не се хвърля хляб на земята
Много важна забрана:
👉 Не изхвърляй храна на Гергьовден, особено хляб!
Вярва се, че хлябът на този ден е свещен, защото е месен с чиста ръка и наричан за здраве. Изпуснеш ли го на земята – трябва да го вдигнеш и целунеш. А ако хвърлиш ядене – „изхвърляш благото и късмета от къщата“.
6. Не се ляга през деня и не се спи до късно
Може да сте празнували до късно, но:
👉 На Гергьовден не се спи до обяд и не се ляга през деня.
Смята се, че това е ден на живот, движение, плодородие – ако спиш, ще си ленив и безуспешен през годината. Затова хората стават рано-рано, излизат да берат росата, къпят се, правят венци, палят огън.
Или както казвали някога:
„Който спи на Гергьовден – ще му спят нивите цяла година!“
7. Не се оставя животно да стои без благословия
Много важен обичай е да се благослови добитъкът:
👉 Не оставяй животното си необкичено и некръстено на Гергьовден.
Животните – особено овцете и кравите – се окичват с венци от здравец, глог или коприва, пръскат се с мълчана вода и се благославят за здраве. Ако не го направиш – вярва се, че ще се разболеят или няма да дават мляко.
8. Не се излиза от къщи без венец или стръкче здравец
На Гергьовден хората задължително носят зеленина – на дрехата, в косите, на ръката.
👉 Ако излезеш „голо“ – без зелено – ще те срещне лош късмет.
Зеленото символизира живота, природата и закрилата на Свети Георги. Казвали са:
„Без здравец на Гергьовден, като без чадър на дъжд – ще си мокър от беди.“
Виждате ли колко неща не се правят на Гергьовден? Но всички те водят до едно – да почетеш празника с уважение, вяра и добро настроение. Да си напомниш, че има неща, които не са просто „суеверия“, а част от живата памет на народа ни.
Спазвани или не, тези забрани са носители на мъдрост, уважение към природата и духа на времето.
