България стои на прага на едно от най-сериозните икономически предизвикателства и възможности – приемането на еврото като официална валута. Дебатът около това решение поражда и ентусиазъм, и тревоги. От една страна – обещанието за по-стабилна икономика и по-добра интеграция в ЕС. От друга – страхове от инфлация, скок на цените и загуба на контрол върху паричната политика. За да разберем какво ни очаква, трябва да погледнем както навътре, така и навън – към онези държави, които вече са минали по този път.
Първо да разясним какво реално означава влизането в еврозоната. България вече е част от т.нар. „чакалня“ – ERM II, което ни доближава до финалната фаза преди приемането на еврото. Левът е фиксиран към еврото от години чрез валутен борд, така че преходът няма да бъде толкова драматичен, колкото изглежда. Реално страната ни следва паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), но без да участва във вземането на решения.
Какви са ползите, които еврозоната може да донесе? На първо място – засилено доверие от страна на инвеститорите и по-ниски лихви. Исторически данни от други страни, като Словакия и Естония, показват че присъединяването към еврозоната често води до приток на чуждестранен капитал. Освен това, отпадат валутните курсове при трансакции, което улеснява бизнеса, туризма и потреблението. От гледна точка на фирмите – предимство е намаленият валутен риск, особено за тези, които търгуват с партньори от еврозоната.
Разбира се, не липсват и предизвикателства. Най-често повдиганият въпрос е инфлацията – ще поскъпнат ли стоките и услугите? Примери като Хърватия, която прие еврото през 2023 г., сочат че е възможно леко увеличение на цените в определени сектори – например в заведенията, транспорта или личните услуги. Но инфлационният ефект е бил временен и до голяма степен обусловен от глобални процеси като енергийната криза. Година след въвеждането на еврото, инфлацията в Хърватия значително спадна – от над 12% през януари до под 6% към декември. Данните показват, че страховете за трайна инфлация често са преувеличени.
Друг често споменаван риск е т.нар. загуба на паричен суверенитет. Реално обаче България вече е ограничена в провеждането на самостоятелна парична политика, именно заради валутния борд. В този смисъл, преминаването към еврото не променя съществено статуквото – но дава възможност страната да участва в управлението на еврозоната.
Малкият бизнес може да срещне логистични трудности по време на прехода – от нуждата от нови касови апарати до актуализация на софтуер. Затова е изключително важно държавата да предостави достатъчно време и подкрепа за адаптация, включително обучения и разяснителни кампании.
Уроците от страните от Централна и Източна Европа са полезни. Литва и Латвия например преминаха плавно към еврото, с минимални сътресения. Словакия, приела еврото през 2009 г., отбеляза значителен растеж на инвестициите и засилено икономическо сътрудничество с останалите страни в еврозоната. Всички тези примери показват, че успехът на прехода зависи не толкова от самата смяна на валутата, а от подготовката.
За да се случи това в България, са нужни няколко ключови стъпки: ясна комуникация с обществото, двоен етикет на цените преди и след въвеждането на еврото, контрол срещу спекулации и последователна подкрепа за най-уязвимите групи. Освен това, стабилните публични финанси ще бъдат от решаващо значение – едно уроците от гръцката криза.
В заключение, приемането на еврото няма да реши всички икономически проблеми на страната, но със сигурност ще отвори нови възможности. Това е стратегическа стъпка, която изисква внимание, комуникация и прагматизъм – не страхове и популизъм. В крайна сметка – въпросът не е дали, а кога и как.
