
През последните години идеята за 4-дневна работна седмица набира все по-голяма популярност. Много хора я възприемат като модерно и прогресивно решение за по-добър баланс между работа и личен живот. В някои страни вече се провеждат пилотни програми, които показват положителни резултати по отношение на продуктивността и благосъстоянието на служителите. Но дали това решение е универсално добро за всички — и най-вече за икономиката?
Нека разгледаме защо четиридневната работна седмица може да се окаже по-вредна, отколкото изглежда на пръв поглед.
Икономиката се базира на производителността — колкото повече се произвежда, толкова повече стойност се създава. В някои сектори, особено производствени, логистични и здравни, времето буквално е пари. Ако се съкрати един работен ден от седмицата, това означава или по-малко изработени продукти, или нужда от наемане на допълнителен персонал, което повишава разходите. И двете опции не са устойчиви в дългосрочен план за повечето малки и средни предприятия.
Големите корпорации с гъвкави бюджети могат да си позволят експерименти с работното време. Но за по-малките фирми, които се борят за оцеляване, четиридневната седмица е сериозен логистичен и финансов проблем. Те трябва да поддържат обслужването на клиенти, доставки и изпълнение на задачи без прекъсване. Това често означава или допълнителни смени, или повече натоварване в рамките на по-кратко време — и двете не са устойчиви решения.
В глобализирана икономика, където фирмите от различни държави се конкурират на едни и същи пазари, съкращаването на работната седмица може да постави определени икономики в по-неблагоприятна позиция. Ако конкурентите ти работят 5 или 6 дни в седмицата, а ти — само 4, това лесно може да доведе до загуба на пазари, клиенти и иновационна скорост.
Идеята зад 4-дневната седмица е да подобри качеството на живот, но на практика често води до обратния ефект. Работодателите очакват същото количество работа да бъде свършено за по-малко време. Това повишава стреса, натоварването и риска психическо претоварване. В крайна сметка, служителите работят не по-малко, а просто по-интензивно — и това може да се отрази негативно и на психичното, и на физическото им здраве.
Много услуги и индустрии трябва да функционират без прекъсване — здравеопазване, обществен транспорт, енергетика, търговия, охрана. За тях четиридневна работна седмица е просто неработеща концепция. Ако все пак се въведе масово, ще се създаде още по-голямо неравенство между професиите, което може да доведе до недостиг на кадри в ключови сектори.
Макар че 4-дневната работна седмица звучи привлекателно и дори романтично за някои, реалността е по-сложна. Икономиката изисква баланс между ефективност, гъвкавост и устойчивост. Вместо да се фокусираме единствено върху броя на работните дни, по-важно е да се търсят решения за по-добра организация на труда, автоматизация на рутинни процеси и инвестиции в човешкия капитал. В противен случай, добре изглеждащата идея може да се окаже вредна както за бизнеса, така и за цялото общество.
Ето и кои държави вече за изпробвали 4 дневната работна седмица и какви резултати са получили
Белгия
През ноември 2022 г. Белгия стана първата страна в Европа, която легализира 4-дневна работна седмица. Съгласно новия закон, служителите могат да компресират 40-те си работни часа в четири дни, запазвайки пълната си заплата. Целта е да се увеличи гъвкавостта на трудовия пазар и да се подобри балансът между работа и личен живот.
Исландия
Исландия проведе две големи пилотни програми между 2015 и 2019 г., в които участваха над 2 500 служители. Работното време беше намалено от 40 на 35–36 часа седмично без намаление на заплатите. Резултатите показаха значително подобрение в благосъстоянието на работниците и запазване или дори увеличение на производителността.
Великобритания
През 2022 г. Великобритания проведе най-голямото глобално изследване на 4-дневна работна седмица, в което участваха 61 компании с около 2 900 служители. Резултатите показаха намаляване на стреса, по-добро психично здраве и повишена производителност. 92% от компаниите заявиха, че ще продължат да прилагат модела.
Япония
През април 2025 г. Токио ще въведе 4-дневна работна седмица за държавни служители. Инициативата цели да се справи с намаляващото раждаемост и да предотврати „каоши“ (смърт от пренатоварване). Служителите ще бъдат насърчавани да вземат три почивни дни, а родителите ще имат по-голяма гъвкавост да напускат работа по-рано.
Съединени щати
През 2022 г. в САЩ се проведе пилотна програма с участието на 900 служители от 33 компании. Резултатите показаха висока удовлетвореност на служителите и желание за продължаване на модела. В допълнение, сенатор Бърни Сандърс предложи законопроект за 32-часова работна седмица без намаление на заплатите.
Австралия
През август 2022 г. 26 австралийски компании започнаха пилотна програма за 4-дневна работна седмица. Резултатите показаха положително въздействие върху производителността и благосъстоянието на служителите. Някои компании вече са преминали към този модел, а други обмислят неговото прилагане.
Испания
През 2023 г. Валенсия въведе пилотна програма, при която местните празници бяха насрочени за четири последователни понеделника, осигурявайки 4-дневна работна седмица за 360 000 служители. Инициативата показа значителни ползи за здравето, включително намаляване на стреса и подобряване на качеството на въздуха.
Още по темата тук:
https://debati.bg/v-koi-darzhavi-veche-se-prilaga-4-dnevna-rabotna-sedmitsa-i-kakvi-sa-polzite-ot-neya/
https://hrmanager.bg/kakvo-kazva-bylgarskoto-trudovo-zakonodatelstvo-za-4-dnevnata-rabotna-sedmitsa
https://balkanec.bg/postepenno-evropa-minava-na-4-dnevna-rabotna-sedmitsa-v-balgariya-koga-65648.html
Вижте също Референдумът за Еврото – Законен ли е или не ?