Надбъбречните жлези са чифтен орган, разположен върху бъбреците. Те са съставени от две основни части — кора (кортекс) и медула. Кората произвежда три основни групи стероидни хормони: глюкокортикоиди, минералокортикоиди и андрогени, докато медулата отделя катехоламини – адреналин и норадреналин.
Кората на надбъбречните жлези произлиза от мезодермата и започва да се развива в близост до урогениталния ръб. Медулата, от своя страна, води началото си от нервния гребен. Формирането на надбъбречните жлези започва рано – още около 28–30 ден след зачеването.
Надбъбречната кора е разделена на три слоя:
- Zona glomerulosa — външният слой, който произвежда минералокортикоиди (като алдостерон),
- Zona fasciculata — средният слой, отговарящ за синтеза на глюкокортикоиди (главно кортизол),
- Zona reticularis — вътрешният слой, който произвежда прекурсори на андрогени.
Производството на тези хормони започва с навлизането на холестерол в клетката, като след това се задействат поредица от ензимни реакции. Регулацията на дейността на кората е под контрола на адренокортикотропния хормон (АКТХ), който се секретира от предния дял на хипофизната жлеза.
Медулата на надбъбречната жлеза секретира предимно адреналин и норадреналин. Тези хормони имат важна роля в бързите реакции на организма при физически или емоционален стрес. Те увеличават сърдечния ритъм и силата на сърдечните съкращения, подпомагат притока на кръв към мускулите и мозъка, отпускат гладките мускули на дихателните пътища и участват в освобождаването на енергийни запаси чрез регулация на глюкозния метаболизъм. Освен това те регулират тонуса на кръвоносните съдове и подпомагат поддържането и повишаването на кръвното налягане в стресови ситуации.
Има тясна връзка между надбъбречните жлези, хипоталамуса и хипофизата. При нужда, хипоталамусът освобождава кортикотропин-освобождаващ хормон, който стимулира предния дял на хипофизата да произвежда АКТХ. АКТХ от своя страна действа главно върху zona fasciculata, стимулирайки производството на глюкокортикоиди като кортизол. Веднъж попаднали в кръвта, глюкокортикоидите осъществяват негативна обратна връзка, като потискат допълнителното производство на кортикотропин и АКТХ.
АКТХ се отделя на пулсации през деня, като нивата му са най-високи сутрин между 6 и 8 часа и най-ниски около полунощ, следвайки естествения циркаден ритъм.
Ренин-ангиотензин-алдостероновата система контролира основно синтеза на минералокортикоиди в zona glomerulosa. При намалена бъбречна перфузия, бъбрекът отделя ренин, който задейства поредица от реакции: ренинът преобразува ангиотензиноген в ангиотензин I, а той под въздействието на ангиотензин-конвертиращия ензим се превръща в ангиотензин II. Последният стимулира синтеза на алдостерон, активирайки ензима алдостерон синтаза. Нивата на калий също влияят върху производството на алдостерон.
Функции на хормоните, произвеждани от надбъбречните жлези:
- Минералокортикоиди като алдостерон регулират задържането на натрий и отделянето на калий в бъбреците. Това води до задържане на вода, повишаване на обема на циркулиращата кръв и увеличаване на кръвното налягане. При високи нива на калий алдостероновият синтез се увеличава, за да се ускори отделянето на калий.
- Кортизолът е основният глюкокортикоид. Той поддържа нормалното кръвно налягане, като повишава чувствителността на съдовете към вазоконстрикторите и потиска вазодилататорите като азотния оксид. Освен това има имуносупресивен ефект, потиска растежа на тъканите, увеличава разграждането на мускули и кости и засилва глюконеогенезата, като повишава нивата на кръвната захар. Кортизолът противодейства на действието на инсулина.
- Надбъбречните андрогени, като ДХЕА, изискват превръщане в активни полови стероиди в половите жлези и други тъкани. При жените те са важен източник на тестостерон, а при мъжете имат значение основно в периода на пубертета.
- Адреналинът и норадреналинът засилват сърдечната дейност, повишават кръвното налягане и мобилизират енергийни резерви чрез разграждане на гликоген и повишаване на глюкозата в кръвта.
Клинични прояви на нарушения в надбъбречните жлези: Симптомите зависят от това кои хормони са засегнати. Излишък на хормони може да се дължи на доброкачествени тумори (аденоми), злокачествени образувания (карциноми) или хиперплазия на жлезата. Унищожаването на надбъбречната тъкан от автоимунни заболявания или инфекции като туберкулоза води до първична надбъбречна недостатъчност. Дефицит на ензими причинява вродена надбъбречна хиперплазия, която при жените може да доведе до двусмислено развитие на половите органи.
Надбъбречните патологии могат да доведат до ендокринна хипертония – например, излишък на алдостерон при първичен алдостеронизъм или повишено производство на кортизол при синдрома на Кушинг. Също така, феохромоцитомите, произвеждащи катехоламини, могат да причинят тежка хипертония.
Чести инфекции, внезапна промяна в теглото, постоянна умора, неясни нива на кръвна захар и мускулна слабост също могат да бъдат симптоми за проблеми с надбъбречните жлези.
